Така го помня: винаги с каскет на сцената.
Klaus Meine – гласът, който е разливал едни от най-въздействащите лирични балади по сетивността на душата ми … без значение в каква емоция съм била.
Музика, която…
докосва,
лекува,
изгражда,
възражда …
… носи след себе си онзи тих възторг, който прави чудеса, преобръща планини и прави невъзможното … възможно.
60 години на сцената!
Шест десетилетия на сцената.
Не са шестдесет години успех.
Не са шестдесет години аплодисменти.
Не са шестдесет години, в които всичко се получава.
Това са шестдесет години избор.
Избор да продължиш!
Да репетираш.
Да пътуваш.
Да започваш отново след всяко турне.
Да се променяш, без да изгубиш идентичността си.
Да преживяваш възходи и спадове, промени в музиката, в света и в собствения си живот.
Да се качваш отново на сцената, когато вече нямаш нужда да доказваш нищо.
Защото има нещо по-силно от успеха.
И то не е талантът.
Не е славата.
Не са парите.
Това е искрата.
Онзи пламък в душата, която те кара да правиш едно и също нещо с любов десетилетия наред.
Пламъкът, който не угасва, дори когато времето променя гласа, лицето и тялото.
И може би именно той е причината някои хора никога да не слизат от сцената.
Годината е 1965…
Младият китарист Рудолф Шенкер създава групата в германския град Хановер. В началото дори не се казват Scorpions. Свирят предимно кавъри, сменят музиканти, търсят собственото си звучене и мечтаят някой ден да излязат извън пределите на Германия. Затова вземат едно важно решение – започват да пишат песните си на английски, защото вярват, че музиката им ще докосне целия свят.
Първият им албум излиза чак през 1972 година.
Следват години на непрекъснати промени в състава, раздели, несигурност и търсене на собствена идентичност. Едва в края на 70-те, с албума Lovedrive, започва големият международен пробив. А през 80-те идват Animal Magnetism, Blackout и Love at First Sting – албумите, които превръщат Scorpions в една от най-големите рок групи в света.
Петнадесет години!
Толкова приблизително минават между създаването на групата и световната ѝ слава.
Петнадесет години вяра.
Петнадесет години труд.
Петнадесет години без гаранция, че мечтата някога ще се сбъдне.
Колко хора днес биха издържали толкова?
Живеем във време, в което очакваме резултатите веднага. Ако успехът не дойде след година или две, започваме да се съмняваме в себе си.
Историята на Scorpions ни казва точно обратното!
И после започват изпитанията…
Често се вярва, че след като успехът дойде, вече ще е лесно…
Историята на Scorpions доказва точно обратното.
Пътят им е изпълнен с непрекъснати промени!
Сменят музиканти.
Разделят се с хора, които са част от идентичността на групата.
Търсят ново звучене.
Рискуват да променят стила си!
Преживяват конфликти, творчески различия и моменти, в които бъдещето на групата изглежда несигурно.
Но може би най-тежкото изпитание идва през 1981 година.
Точно когато кариерата им започва стремглаво да върви нагоре, Клаус Майне губи гласа си.
Следват две операции на гласните струни.
Лекарите не са сигурни дали някога отново ще може да пее.
Клаус не знае дали някога отново ще може да прави онова, което дава смисъл на живота му.
Мнозина биха се отказали вероятно.
Той не го прави.
След дълга рехабилитация се връща в студиото.
Записва целия албум Blackout.
Албумът има феноменален успех.
Само две години по-късно идва и Love at First Sting със „Still Loving You“ и „Rock You Like a Hurricane“ – песни, които и днес цели зали пеят в един глас.
През 1988 г. Scorpions са една от първите западни рок групи, които свирят в тогавашния Съветски съюз.
Малко след това идва и моментът, който променя не само историята на групата, но и историята на една епоха.
През 1989 година Scorpions свирят над 200 000 души на Moscow Music Peace Festival.
За първи път толкова много млади хора от Изтока и Запада пеят рамо до рамо.
Желязната завеса все още съществува.
Но вече започва да се пропуква.
Именно тогава Клаус Майне усеща, че светът се променя…
Само година по-късно Wind of Change се превръща в нещо много повече от рок балада.
Тя става музикалният символ на края на Студената война, на падането на Берлинската стена и на политическите промени в Източна Европа.
Песента оглавява класациите в десетки държави, продадени са над 14 милиона копия и се превръща в един от най-продаваните сингли в историята на музиката. По-късно Scorpions са поканени да изпълнят песента дори в Кремъл по покана на Михаил Горбачов – признание, което малко рок групи могат да впишат в историята си.
Погледнах на колко години са членовете на групата.
Клаус Майне и Рудолф Шенкер са родени през 1948 година.
На 78 години… на сцената
Замислих се… каква ли виталност ще имат, все пак – това е ток концерт…
Евалла, за енергията, ентусазма и решението да бъдат на сцена!
Примерът възпитава!
И, ДА! Такъв пример искам да виждам!
Когато искаш – няма какво да те спре!
Да поддържаш:
физика,
глас,
менталност …
Тук няма съмнение кое е първо – кокошката или яйцето!
Пламъчето, което носи, искрата, духът – са горивото за душата за продължава да дава на всеки, който би искал да сее докосне до това вълшебство!
Ден след това – аз продължавам да мисля за тази искра, за готовността на БЪДЕШ – за другите, за света и за себе си също! Да си пример, да си пламък, като онзи на Прометеей!
Да, гласът не е същия; и няма как да е!
Но въпреки това чух любими баладии това, което извикаха в мен, в еуфорията на екзалтираната публика – няма цена! Некупуваемо е!
Преживява се само, ако насреща има носител на искрящ дух, който е готов да дава!
Всеки от нас може да бъде тази искра и да пали, ако иска 
