В свят, в който екологичните проблеми често изглеждат по-големи от възможностите на отделния човек, Свилена Велчева доказва обратното. Като журналист, активист и част от екипа на Обществен център за околна среда и устойчиво развитие – „Еко Варна“, тя посвещава работата си на каузи, които започват от локални инициативи, но се превръщат в двигатели на значима промяна.
От проектите „Лист по лист“ и „Шише върни, книга си вземи“ до кампании за чиста храна и защита на биоразнообразието – нейната мисия е вдъхновяваща и обединяваща.
В това интервю Свилена разказва за своя път, за уроците на журналистиката, за смисъла на гражданските каузи и за вярата, че промяната винаги започва от хората.
Здравей, Свилена! Благодаря ти, че прие поканата ни за този разговор и че си готова да споделиш с нашите читатели частица от своя свят, изпълнен с грижа за околната среда и активна гражданска позиция. Нека започнем с едно връщане назад във времето – към твоето детство. Как изглеждаха тогава дните ти, кои бяха любимите ти игри и за какво мечтаеше да станеш, когато пораснеш?
Ах, това е прекрасен въпрос, който ме връща години назад… Спомням си една снимка, която наскоро видях в социалните мрежи – дете, което вика през балкона. Това дете бях аз. Макар че вкъщи си имахме домашен телефон, в онези времена любимият начин за комуникация с децата от квартала беше именно да се извикаш през терасата. Играехме на ластик, дама, криеница… но най-много обичах да разказвам истории – измислях ги на момента, докато се прибирахме от училище заедно със съучениците ми. Пишех и много писма – това беше почти единственият начин за връзка с деца от други градове или дори държави. Беше един вълнуващ и съвсем различен свят.
А какво беше училището за теб? Имаше ли предмети, които обичаше повече от останалите, и учители, които оставиха следа в пътя ти напред?
Без съмнение – литературата. Това беше любимият ми предмет, защото не изискваше механично заучаване на формули, дати или теореми. Литературата ти даваше възможност да мислиш, да изразиш мнение, да усещаш текста. Беше пространство за свобода и творчество.
Приеха ме да уча „Българска филология“ в Софийския университет, но учителката ми по литература ме посъветва да не се насочвам към преподаване. Послушах я и записах „Икономика“ във Варна.
Не съжалявам за избора си, защото още тогава исках да стана журналист. А впоследствие разбрах, че малко журналисти разбират от икономика – нещо, което ми даде предимство в професионалния ми път.
Къде те отведе пътят след училище? Какво учи и как се оформи академичният ти профил?
Насочих се към Икономическия университет във Варна, където завърших бакалавърската програма „Икономика и управление на индустрията“. По-късно продължих с магистратура по „Корпоративен бизнес и управление“.
Но дори и тогава, в мен гореше искрата на журналистиката, затова се включих и в специализация по „Журналистика“ към Свободния факултет на университета. По-късно добавих и „Педагогика“ към Шуменския университет.
Как започна твоята професионална кариера? Коя беше първата ти работа, с която изкара свои собствени пари, и какви уроци ти даде тя? Как стигна до ангажимента си с „Еко Варна“?
Още като ученичка започнах да се занимавам с журналистика – превеждах статии от немски списания и ги давах за публикуване във вестник „Гледища“ в Разград. Това ми даде усещането за стойността на труда и удовлетворението от създаването на съдържание.
После работих като репортер и редактор във вестниците „Преса“, „Труд“, „Дневник“, „Черно море“, „Позвънете“ и „Черноморие“. Била съм и сценарист в ТВ „Варна“, писала съм корпоративни и НПО материали.
Така натрупах опит в писането, но и в мисленето стратегически за това как дадено послание достига до хората. Свързах се с „Еко Варна“ преди повече от 10 години и постепенно станах част от тяхното семейство.
През 2024 г. получаваш Специалната награда в престижния журналистически конкурс Web Report, организиран от dir.bg, в категорията “Зелено перо”. Отличието ти е за репортажа “Побити камъни – побита с отпадъци история в сегашно време”.
В него разказваш за една от най-необикновените и уникални природни забележителности у нас – Побити камъни край Варна. За съжаление, това свято и загадъчно място, вместо да бъде опазено и уважавано, се е превърнало в нерегламентирано сметище.
В материала ти не просто се документира степента на замърсяване, но се повдигат и остри въпроси за отговорността – както институционална, така и гражданска – към опазването на природното ни наследство.
Но има ли реален отзвук? Четат ли хората, събуждат ли се, стига ли този тип журналистика до съзнанието им? Провокира ли осъзнатост и действие за по-чист и по-достоен свят – за нас, за децата ни и за поколенията след нас?
Когато се захващам с даден текст, никога не тръгвам с мисълта дали и колко хора ще го прочетат или какъв ефект ще има. Не си поставям подобни въпроси предварително. За мен е важно написаното да бъде разбираемо, ангажиращо и най-вече полезно – особено за онези, които вече действат.
Не пиша с илюзията, че ще „спася света“ или че един материал ще реши проблем като този с Побити камъни или друга защитена зона. По-скоро се стремя да бъда глас в подкрепа на хората, които вече правят нещо значимо – колкото и малко да изглежда то на пръв поглед. Така беше и в случая с Побити камъни.
Всичко тръгна от един гражданин – Деян Кателиев, който организира велотурове, включително и до тази местност. Той нееднократно подаваше сигнали за замърсяването с микросметища в района. Беше твърдо решен да се бори
Побити камъни да бъдат включени в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Сподели с нас както тревогите, така и мечтите си. Ние отразихме неговата кауза – със статия, но и с видео, което заснехме специално по темата:
А ефектът? Винаги го има, макар понякога да не е толкова видим или бърз, колкото бихме искали. Но дори само ако дадеш кураж и видимост на един човек, който се бори сам, това е достатъчно.
Що се отнася до конкретния случай – година и половина след репортажа се появи новината, че вече е задвижена официална процедура Побити камъни да бъдат включени в списъка на ЮНЕСКО. Дали това ще се случи и кога – ще покаже времето. Но ако журналистиката е допринесла поне малко, значи усилието си е струвало.
Оставайки на екологична вълна, нека обърнем внимание на една концепция, за която „Еко Варна“ работи усилено през последните години – философията за „нулев отпадък“ (zero waste).
Какво всъщност означава този подход за хората, които тепърва се сблъскват с понятието? И какво е реалистичното му приложение в условията на България, погледнато през твоята призма?
Не съм еколог по образование или професия, затова ще се опитам да обясня концепцията по начин, който е по-близък до журналистическия и икономическия ми опит. С две думи, става въпрос за потребление, което не води до никакви отпадъци – нито в природата, нито в системата.
За да бъде постигнато това, всеки от нас трябва да пазарува и консумира само най-необходимото, като избягва излишни опаковки – особено еднократни. Вместо това, се насърчава използването на опаковки за многократна употреба.
В идеалния случай, всеки отпадък би трябвало да бъде използван повторно – като суровина за нов производствен процес или като ресурс в друга част на потребителския цикъл. Именно това е и основният принцип, залегнал в концепцията за кръгова икономика.
В нашата организация сме разработили няколко кампании, които илюстрират тази идея. Сред тях са инициативи като „Аз избирам чашата за многократна употреба“, „Лист по лист“, „Зелени петъци“ и „Празно шише от парфюм върни, книга си вземи“. Всички те имат за цел dа направят философията „нулев отпадък“ разбираема, приложима и най-вече вдъхновяваща за ежедневието на хората.
В тази връзка, един пример за zero waste продукт е и японският еко прах Terra Wash+Mg, изработен от пречистен магнезий, с който имаме удоволствието да си партнираме. Той вече може да бъде открит както онлайн чрез електронния магазин на „Еко Варна“, така и на място – на фестивалите и събитията, в които участвате. Би ли споделила повече за личния си опит с този продукт?
Благодаря ви, че ми давате възможност да споделя за включването на японския еко прах Terra Wash+Mg към нашата селекция от продукти с кауза. Това е един от онези примери, в които каузата и решението вървят ръка за ръка.
Защото какъв по-ясен начин да пазим водата – едно от най-ценните ни природни богатства – от това да спрем да я замърсяваме с битова химия? Terra Wash+Mg ни дава точно такава възможност – да перем без перилен препарат, използвайки само чист магнезий, извлечен от морето.
Реакцията на хората, на които съм споделяла, винаги е била изненадана и положителна. Типичните реплики са: „Наистина ли?!“, „Толкова интересно!“, „Защо не съм чувал за това досега?“.
Обикновено приемаме, че българският потребител подхожда с недоверие към нови и иновативни продукти. Но този случай е различен – Terra Wash+Mg буквално опровергава това твърдение. Продуктът сам по себе си говори убедително – с устойчивост, ефективност и простота.
Кампаниите „Лист по лист“ и „Шише върни, книга си вземи“ са истински вдъхновяващи примери за креативност и устойчив подход към екологията. Самите имена носят усмивка, а концепцията зад тях ангажира хората по дълбоко смислен начин. Би ли разказала повече за тези инициативи? И коя от тях ти е най-близка до сърцето – и защо?
Честно казано, не мога да избера само една – всички кампании, които организираме, са ми еднакво скъпи и важни. Но ако трябва да откроя символична за нашата организация, това със сигурност е „Лист по лист“.
Тази инициатива има вече 25-годишна история и е сред най-дългосрочните и устойчиви екологични действия, които реализираме. Тя опровергава онзи често срещан мит, че неправителствените организации работят само когато има проектно финансиране.
В случая с „Лист по лист“ – независимо от проектите, тази кампания не е спирала. За мнозина тя се е превърнала в синоним на самата ни организация – често хората ни разпознават именно чрез това име.
През годините в нея са се включили над 500 организации – фирми, училища, детски градини, съдилища, институции и много граждани. В една-единствена институция може да има стотици служители, всички от които събират хартията разделно.
Това се случваше дори в годините, когато липсваха специални кошове за такова събиране. Чрез нашето сдружение тази хартия се предава за рециклиране. Участниците в кампанията се водят от мотото, че с всеки тон рециклирана хартия се спасяват от изсичане 17 дървета. До момента сме спасили над 20 000 дървета – това е резултат, с който се гордеем.
Основен координатор на „Лист по лист“ и един от най-активните ни доброволци е Илиян Илиев – основател на „Еко Варна“. По негова идея през 2019 г. стартира и кампанията „Шише върни, книга си вземи“.
Тя е създадена с цел да вдъхнови хората да не изхвърлят малките стъклени опаковки от козметика и парфюми – неща, които обикновено не подлежат на повторна употреба, освен чрез рециклиране.
Идеята е тези бутилки да бъдат донесени в офиса ни, а в замяна хората получават възможност да изберат книга от дарена библиотека – срещу символично дарение. Така кампанията се самоиздържа и едновременно с това вдъхновява с културна добавена стойност.
Темата за вноса и изгарянето на отпадъци в България е все по-обсъждана и обществено значима. Срещате ли трудности при взаимодействието си с институциите по тази деликатна и често избягвана тема?
В Обществен център за околна среда и устойчиво развитие следим темата още от 2015 г. През годините сме събрали солиден архив от анализи, документирани случаи и журналистически материали.
Имаме създадени два документални филма по темата, качени в YouTube канала на „Еко Варна“, както и две обобщаващи и задълбочени статии. Една от тях – „Дестинация отпадъци 2“ – беше отличена през тази година с трето място в престижния журналистически конкурс Web Report, в категория „Зелено перо“.
И въпреки, че темата е „гореща“, тя все още не е достигнала онази точка на обществено и институционално осъзнаване, която да доведе до реална промяна. Истинската трудност се състои в това, че нито една институция не желае да нарече проблема с истинското му име. Вместо конструктивен диалог, често се сблъскваме с административно мълчание или уклончиви отговори.
Ние обаче не се отказваме. Всяка година подаваме заявления по Закона за достъп до обществена информация с искане да получим реални и актуални данни за количествата внасяни отпадъци за изгаряне в страната.
През миналата година направихме важна стъпка напред – успяхме да посетим централата на „Девня Цимент“, която е сред основните консуматори на така наречения RDF (гориво от отпадъци) в региона.
Проведохме разговор на място и събрахме техния поглед по въпроса. Получи се интересно и многопластово видео, което можете да видите във филма „Дестинация отпадъци 2“:
С какви екологични проблеми се сблъсквате най-често при работата с мобилната лаборатория на Еко Варна?
Основната цел на нашата „мобилна лаборатория“ не е да предоставя строго научни и представителни измервания, а да служи като инструмент за стимулиране на гражданския мониторинг и участие.
Идеята е да ангажираме хората – особено младите – с темата за околната среда, като ги въвлечем в процеса на наблюдение, измерване и анализ на факторите, които влияят пряко върху тяхното здраве и качество на живот.
С лабораторията извършваме замервания на няколко ключови показатели: шумово замърсяване, фини прахови частици (ФПЧ), GSM лъчения и UV радиация. Провеждаме тези изследвания в различни части на Варна – в близост до жилищни сгради, училища и офиси, за да покажем на хората реалната среда, в която живеят и работят. Това е и чудесен инструмент за екологично образование.
Мобилната лаборатория е особено ценна в работата с ученици. Затова тази есен ще я използваме в рамките на учебната програма в две варненски училища – ОУ „Васил Априлов“ и Професионалната гимназия по текстил и моден дизайн. Това ще стане благодарение на подкрепата от програмата „Заедно в час“, която вярва, че образованието и екологията могат и трябва да вървят ръка за ръка.
Смяташ ли, че концепцията за Placemaking (създаване на обществени пространства с участието на хората) може да се превърне в устойчив модел за градско развитие и у нас? Би ли обяснила повече за нея за онези, които не са запознати?
Вярваме дълбоко, че обществените пространства са не просто фон на нашия живот, а живи същества в сърцето на всяка общност. Те имат силата да свързват хората помежду им и с мястото, в което живеят. Ето защо процесът по създаване и преобразяване на тези пространства трябва да бъде колективен – да включва както гражданите, така и експертите и местната власт.
Още от самото начало на дейността си, нашето сдружение защитава и прилага принципите на Placemaking. Вдъхновени бяхме от международната инициатива „Project for Public Spaces“ и от тяхната методология за изграждане на обществено пространство с мисъл за хората.
Постепенно, в нашата работа добавихме и познанията от платформата „Завръщане на споделените градове“, която акцентира върху особеностите и предизвикателствата на градската среда в посткомунистическите страни.
За нас е важно да подчертаем, че устройването на градската среда не е задача само на институциите. Това е процес, който принадлежи на всички – и на активните граждани, и на неправителствените организации, и на общините.
Посланието на Placemaking е, че когато хората имат думата и се чувстват отговорни за пространството около себе си, те се грижат за него, развиват го и го превръщат в живо, вдъхновяващо място. А това е пътят към устойчиви и човешки градове.
Кой е най-вдъхновяващият проект, който до момента сте реализирали във Варна в посока създаване на обществени пространства?
Бих го нарекла не само най-вдъхновяващ, но и най-предизвикателен като реализация – именно защото вдъхновението и упоритостта вървят ръка за ръка. Проектът датира още от 2004–2005 година, когато в кв. „Младост“ във Варна решихме да реализираме един своеобразен експеримент.
Целта беше да се даде възможност на жителите в квартала сами да проектират и устроят своята квартална градинка, така както те я виждат – чрез включване в планирането и изграждането ѝ. Това беше практическа демонстрация как гражданите могат да участват в създаването на обществени места за отдих, с акцент върху развитие на демократичните процеси на местно ниво.
За финансирането на проекта получихме изключителна подкрепа от доброволката Кейси Партнър, представител на „Корпуса на мира“. Тя организира дарителска кампания в САЩ, където само за седмица около десетина американски семейства събраха близо 4000 долара, за да може идеята да се реализира. Финансовата част обаче се оказа най-лесното предизвикателство.
Истинските трудности дойдоха след това – в комуникацията с районната администрация и общинските специалисти. Цели три години продължи битката с бюрокрацията, срещи след срещи, обяснения и аргументации, докато най-накрая проектът бъде одобрен и реализиран.
Идеята на местните жители беше да създадат „Пенсионерски клуб на открито“, а нашата роля като сдружение бе да осигурим финансирането и да настояваме Общината да разработи проекта съгласно желанието на хората и да предостави всички необходими разрешителни.
Цялата история е подробно описана в нашата книга „#АзПравяЕкоВарна“ – истинско свидетелство за това какво може да се постигне, когато гражданите не се отказват.
Как се приема инициативата „Слънчев покрив на моя дом“ от хората? Има ли интерес и вече реализирани примери? Сподели повече, за да достигне до по-широка аудитория.
Подходът ни в Обществен център за околна среда и устойчиво развитие никога не е бил да правим просто информационни кампании или да издаваме брошури, в които обясняваме колко „добри“ са фотоволтаиците.
Ние винаги залагаме на личния пример и на практическото тестване. Именно затова още в периода 2006–2008 г. реализирахме проект за закупуване и инсталиране на фотоволтаична система с цел да проверим на практика какво означава един гражданин да се опита да се присъедини като малък производител към електропреносната мрежа.
Оказа се, че инсталирането на съоръжението е далеч по-лесно от административните и технически стъпки за реалното му свързване с енергийната система. Процедурата се проточи три години и включваше редица формалности, които на моменти изглеждаха почти абсурдни. Историята получи широка гласност в медиите, именно защото показа, че „енергийна независимост“ не е просто идея, а път, изпълнен с административни бариери.
Макар днес условията да са донякъде облекчени, не бих казала, че системата е съобразена с нуждите на гражданите. Хората продължават да търсят съвет и информация, затова и до днес проучваме процедурите за присъединяване и предоставяме консултации на база на реални казуси.
Смятаме, че именно развитието на малки, покривни фотоволтаични системи е една от най-ефективните стъпки към енергийна независимост – както за домакинствата, така и за цялата държава. Това е стратегическо решение за бъдещето.
В последното десетилетие и особено през последните няколко години наблюдаваме бурно развитие на ВЕИ сектора. Кои са основните препятствия, пред които се изправят собствениците на малки ВЕИ проекти и какво е вашето участие в преодоляването им?
Най-често трудностите са от административно и законово естество, а не толкова финансови. Въпреки наличието на еврофинансиране и технологичен напредък, процедурите често остават тромави, непосилни за обикновения човек и дори обезкуражаващи.
Законодателството у нас трябва да бъде не само позволяващо, но и реално улесняващо. Необходимо е то да стимулира гражданите да се сдружават и да създават енергийни кооперативи – както е в други европейски страни, включително и в съседна Гърция.
За съжаление у нас все още се усеща влиянието на големите енергийни монополи, които разполагат с власт и възможности, непосилни за малките производители. Хората, които решават да инвестират във възобновяеми източници, често се сблъскват със страх – че утре може да им бъде наложена нова такса, да се промени договорената цена или да се въведе ново, обременяващо изискване. Това е недопустимо в една стабилна правна среда.
Затова ние вярваме, че гражданите трябва да бъдат не само информирани, но и подкрепени със законова сигурност и прозрачни правила. Само така може да се насърчи устойчивото развитие на ВЕИ сектора на микрониво – в домовете, в малките общности, в сърцето на реалната енергийна трансформация.
Кои територии в България според теб са най-застрашени от презастрояване и загуба на ценни екосистеми и биоразнообразие?
Безспорно, най-уязвими са Черноморието, бреговата ивица и пясъчните дюни – това са места с висока екологична стойност, които обаче често са подложени на интензивен инвестиционен натиск.
През годините сме ставали свидетели как в рамките на една и съща защитена територия от мрежата „Натура 2000“ различни хора получават напълно противоположни административни решения – един може да получи разрешително за построяване на къща, а друг не успява да инсталира дори малък фотоволтаичен панел на покрива си или преместваемо съоръжение като контейнер.
Този двоен стандарт, който се наблюдава в практиката, действа изключително демотивиращо на гражданите. Той подкопава доверието в институциите и създава усещане за несправедливост, което е пагубно както за обществото, така и за природата.
Много хора се отказват да се борят за каузи, в които иначе вярват, защото усещат, че усилията им са обречени. Именно тази форма на обезсърчение е сред най-опасните последици от липсата на единни правила и прозрачни процедури.
Каква е ролята на юридическата подкрепа, която предоставяте чрез Еко Варна? Има ли конкретни случаи, които бихте посочила като успешни?
Към Обществен център за околна среда и устойчиво развитие поддържаме т.нар. правен фонд, който предоставя възможност на гражданите да се обръщат към нас с конкретни казуси. Те могат да задават въпроси, свързани със законодателството в сферата на опазване на околната среда, устройственото планиране, архитектурата, правото на собственост, както и по теми, свързани с достъп до обществена информация и други граждански права.
По отношение на постигнатите успехи, най-добре би могъл да говори адвокат Александър Асенов, който е активен партньор по редица казуси. Аз бих дала пример с последния случай, по който работихме.
Граждани от варненската местност Ален мак се обърнаха към нас със желание да засадят дървета на общинска земя, за да подобрят средата, в която живеят. Почти година и половина те кореспондираха едностранно с институциите без успех, преди да потърсят нашата помощ.
Благодарение на нашето съдействие, в крайна сметка лично заместник-кметът на Варна се ангажира с темата и дойде на място, за да обещае конкретни действия.
В по-далечно минало бих посочила като важен успех отличието „Златен ключ“, което получихме от Програма „Достъп до информация“. Това признание бе за неправителствена организация, която е използвала най-активно и ефективно Закона за достъп до обществена информация, в защита на обществения интерес.
Разкажи ни повече за каузата, свързана с общинските земеделски земи. Как тя може да промени живота на социално уязвимите граждани?
В България съществува и нормативна възможност, и юридическа рамка, които позволяват на местната власт – тоест общините – да отдават земеделски земи от своя поземлен фонд на нуждаещи се граждани.
Това е инструмент, чрез който може да се предостави реална социална подкрепа на домакинства в неравностойно положение, като им се даде възможност да отглеждат храна за собствена консумация.
Въпреки тази възможност, не разполагаме с конкретни данни до каква степен тя се използва ефективно в страната. Истината е, че много от тези общински земи са с малка площ, слабо продуктивни и труднодостъпни – терени, които не представляват интерес за големи аграрни инвеститори.
Но именно те могат да бъдат дадени на лични стопанства и така да се използват с висока социална стойност – за изхранване, за малък доход или просто за възстановяване на връзката с природата и труда.
Нашата кампания имаше за цел да информира кметовете, особено на по-малки населени места, за наличието на този инструмент и потенциала му да се превърне в истинска социална мярка с дългосрочен ефект. Убедени сме, че това е устойчив модел, който може да промени човешки съдби.
Не можем да пропуснем важната тема за храната и здравето. Защо е от значение днес да говорим за чиста храна и компостиране?
Отговор 19: консумираме, защото в стремежа си към високи добиви и пазарно надмощие, глобалните агрокомпании прибягват до използването на генно-модифицирани семена и пестициди, за чието въздействие върху човешкия организъм все още няма достатъчно ясни и дългосрочни данни. Това създава риск за здравето ни, особено при продължителна и неосъзната експозиция.
Обществен център за околна среда и устойчиво развитие работи по темата за ГМО още от преди повече от две десетилетия. Ние направихме първото независимо изследване във Варна за наличие на ГМО в масово консумирани сладки изделия, като вафли и бисквити. Оказа се, че ГМО присъстват реално в ежедневната храна.
През 2009 г. стартирахме проекта „ГМО – невидимата заплаха“, в рамките на който анализирахме и зърнени култури. Открихме генетична модификация и в проби от царевица. Организирахме образователни срещи с фермери и медии в шест области от Североизточна България, както и в София.
Имахме честта да посрещнем и прочутия канадски фермер Пърси Шмайзер – символ на съпротивата срещу Монсанто. През 2010 г. организирахме и протест срещу промени в Закона за ГМО, които щяха да позволят по-лесното му освобождаване в природата.
Защитата на чистата храна, подкрепата за биоземеделие и малките земеделски производители винаги са били сред основните приоритети на нашата организация. Именно затова включихме в портфолиото си и японския натурален продукт Terra Wash+Sea – специален прах за измиване на плодове и зеленчуци.
Той е изцяло съставен от натурални компоненти и ефективно отстранява вредни вещества като вакси, парафини, остатъци от торове и пестициди. Така се грижим не само за околната среда, но и за здравето на всеки човек.
Сподели повече за еколагерите в Езерец – какво научават хората в тях и какво ги мотивира да се включат?
Преди около 15 години създадохме Екоцентър Езерец с желанието да има едно истински спокойно и автентично място, където младите хора могат да избягат далеч от шума и напрежението на бетонната джунгла през лятото.
Те идват, живеят на палатки, сами си приготвят храната на бавен огън и я споделят помежду си. Изпробват строителство с глина, слама и други природни материали, оставят настрана телевизора, компютъра и мобилния телефон. И наистина – забравят за тях.
Звучи почти невероятно, но се случва. Идват хора от различни възрасти – младежи, деца, възрастни, приятели, непознати, фенове на палатките, както и такива, които никога не са спали на открито. А след четири дни си тръгват с усмивки, изпълнени с повече любов, с по-дълбоко разбиране и признателност към всичко, което природата щедро ни дава.
Тази инициатива по естествен начин се припокри с мисията на организацията – да направим опазването на околната среда лична кауза за всеки човек. Това не е просто лагер или сламена къща – това е мечта. И всеки участник в нея поставя своята малка, но значима сламена тухличка към нейното осъществяване.
Като носител на наградата „Зелено перо“, несъмнено не само пишеш, но и четеш! Какви книги четеш в момента?
Наскоро започнах да чета „21 урока за 21-ви век“ на Ювал Ноа Харари – прекрасен подарък от колега, който много ценя. Признавам си обаче, че засега съм я оставила настрани. Причината е, че временно се потопих в друга книга – „Пчелата“ от Оура Лов. Замествах моя колежка в образователен модул, наречен „Опознай пчелите“, и този ангажимент събуди в мен неподозирана страст към света на пчелите.
Книгата напомня по стил на класически роман с любовна линия, но в действителност е дълбока философия за живота, представена чрез художествен разказ. Очарова ме с това, как чрез историята на пчелите се докосва до теми като хармонията, съжителството и естествения ритъм на природата.
Кои книги са оказали най-силно влияние върху твоето личностно развитие и житейски избори?
По-скоро бих казала, че личният ми опит, срещите с различни хора и преживяванията, през които съм преминала, са имали най-съществена роля за изграждането ми като личност. Книгите са важни, разбира се, и като ученичка имах силна емоционална връзка с творчеството на Йовков и Елин Пелин.
Харесвах ги, защото умеят да превърнат на пръв поглед обикновена житейска случка в дълбока и докосваща история. Техният начин на изразяване беше едновременно чудноват и разбираем – такъв, който се помни дълго и променя начина, по който гледаш на света.
Какво те мотивира да работиш толкова всеотдайно за екологични каузи и обществени инициативи?
Най-силната ми мотивация е смисълът. Свободата, която идва от това да действаш според убежденията си. Усещането, че си полезен – че си направил нещо значимо за някого, че си помогнал, дори с малко.
И най-вече – хората, с които имам щастието да работя. Когато си обграден от вдъхновени, отдадени на кауза личности, тази енергия се предава. Зарежда те. И тогава просто не можеш да спреш.
Прие идеята за екологично и натурално пране с магнезий през ноември 2024 г., когато се срещнахме във Варна на Еко Фест, организиран от Еко Партнърс. Имаше ли колебания дали да се довериш на японския еко прах Terra Wash+Mg? Какви са впечатленията ти 8 месеца по-късно?
Признавам си – опитвала съм всевъзможни варианти за екологично пране: препарати, лентички, топки… Но винаги нещо липсваше – или не беше достатъчно ефективно, или не беше достатъчно щадящо, или беше твърде скъпо.
Когато започнах да използвам Terra Wash+Mg, още след първите няколко пранета усетих разликата. Вече осем месеца не съм използвала нищо друго, освен от време на време допълнително средство за много упорити петна.
Цената на едно пране излиза 27 стотинки, но дори това е условно, защото се пере на ниска температура, без нужда от допълнително изплакване – което пести ток и вода. За мен това беше истинско откритие. Казах си: това е моят продукт! И реших, че щом е помогнал на мен, ще помогне и на други хора. Просто трябва да го открият.
За поредна година Еко Варна е част от екофестивала „Варна и морето“, който започна на 3 юли около сцена „Раковина“. Там варненци могат да открият японския еко прах Terra Wash+Mg и натуралния продукт за измиване на плодове и зеленчуци – Terra Wash+Sea. Разкажи ни повече за участието Ви във фестивала и има ли промяна в нагласите на варненци през годините?
Обществен център за околна среда и устойчиво развитие участва активно в екофестивала на Варна още от неговото създаване – това вече е петата поредна година. Първото издание през 2021 г. беше под името „Зелена РЕволюция“ и се проведе пред Фестивалния и конгресен център. Каузата тогава беше свързана с подкрепа за младежки природозащитни дейности в Североизточна България. Организатор беше сдружение „За Земята“, а ние партнирахме с огромно желание.
Още тогава изнесохме на открито нашата инициатива „Зелени петъци“ с посланието „Празно шише от парфюм върни, книга си вземи“. Направихме и гражданска еколаборатория – измервахме UV-защитата на слънчевите очила на посетителите. Давахме и безплатни правни консултации, свързани с екологичното законодателство. В рамките на събитието проведохме и конференция на тема „Климатична адаптация и преход към устойчив начин на живот“.
През 2022 г. фестивалът се премести в Морската градина, до сцена „Раковина“, и към организацията се присъедини „Българска Стрийт Фууд Асоциация“. За първи път въведохме и открити дискусии – говорихме за личния избор и неговото въздействие върху околната среда, за вредите от изгарянето на отпадъци, за качеството на въздуха и нивата на шум и радиация в градската среда.
През 2023 г. фестивалът се фокусира върху климатичните промени. Местоположението беше площадът пред Община Варна, а в рамките на събитието организирахме конференция „Гражданите срещу промените в климата“, където представихме над 10 граждански инициативи с екологичен фокус.
Миналата година „Зелена РЕволюция“ прерасна във фестивала „Варна – Морето“ и се проведе около Аквариума. Представихме образователната програма „Опознай пчелите, опазвай бъдещето!“ и прожектирахме филма „Живот в лъжичка мед“.
През 2025 г. отново сме до сцена „Раковина“, а щандът ни всеки ден предлага нова изненада. Целта ни е да представим екологичните теми по достъпен и вдъхновяващ начин. Очакват ни още активности: на 14 и 17 юли ще тестваме слънчеви очила; на 15 юли – дискусия за климатичните промени с Илиян Илиев; на 16 юли – работилница за свещи от восък; на 17 юли – тема за екотревожността сред младите; а на 18 юли ще завършим с нашата инициатива „Зелени петъци“.
Ако можеше да посееш едно „екологично семе“ във всяко българско семейство – какво щеше да бъде то?
Любов. Истинска, осъзната, свързана с всичко живо около нас. Любов, която да ни кара да пазим, а не да притежаваме. Тя е в основата на всичко.
Какво би било твоето послание към читателите на нашата аудитория?
Обичам една мисъл на антрополога Маргарет Мийд, която звучи така: „Никога не се съмнявайте, че малка група мислещи хора и активни граждани може да промени света. Всъщност, това е единственото, което някога го е променяло.“ Затова – мислете критично, действайте с вдъхновение и не чакайте „другите“ да направят промяната. Бъдете част от нея!
Разговорът със Свилена Велчева е свидетелство, че устойчивостта и грижата за природата не са абстрактни понятия, а ежедневни избори. Тя ни напомня, че малките стъпки – разделното събиране на хартия, компостирането, споделените обществени пространства или изборът на екологични продукти – са път към голямата трансформация.
Вдъхновена от думите на Маргарет Мийд, Свилена вярва, че именно малките общности и активните граждани са тези, които движат света напред. А „Еко Варна“ е пример как от локално усилие може да се роди движение със значим обществен ефект – послание, което ни кара да се замислим и да действаме.
