Има години, които не се измерват с лични постижения, титли или видим успех.
Измерват се с това колко хора си подкрепил, колко ситуации си овладял, колко животи си докоснал – понякога буквално.
2025 г. е точно такава година за Лазар Радков.
Година, в която умората е реална, цената – висока, а резултатите – далеч отвъд статистиката. Година, в която той почти не говори за това, което прави. И точно затова си струва да бъде разказана.
„2025 г. беше поредната година, в която се счупих… и този път май повече от предните.“
С тези думи Лазар Радков започва личната си равносметка за 2025 година, която той описва като смазваща, заради обема работа, която заедно с хората около себе си успява да изнесе. И като малки утехи той споменава, че поне е било „без бомби над главата“ и още нещо, за което цитира Кристиан Таков:
„Свършената работа е единственото нещо, което не може да ти изневери.“
„Защо не пишеш за тези неща?“
В поста си Лазар споделя, че периодично го критикуват:
„Защо не пишеш за тези неща? Хората не знаят за поне 80% от нещата, които правиш?“
Лазар отговаря, че процентът е по-скоро 90–95%. И признава нещо, което много активни и ангажирани хора разбират с годините: потребността да обясняваш намалява. Остава желанието просто да правиш, да създаваш и да носиш резултати.
Но този път той решава да разкаже – защото не може да живеем само с лоши новини. И защото зад сухите числа стоят истински човешки истории.
1) Първото отделение за кенгуру грижа в България – „Майчин дом“, София
Сред най-смислените постижения, които Лазар откроява, е ремонтът и откриването на първото отделение за кенгуру грижа в България, в „Майчин дом“ – София.
Той припомня защо този тип грижа е толкова важна – особено за:
- недоносени бебета
- бебета с ниско тегло
- бебета, родени със стрес и усложнения
Кенгуру грижата представлява поставяне на бебето върху голите гърди на родителя (майка или баща), а ефектите са повече от впечатляващи:
подобрено дишане, нормализиран пулс, поддържане на телесната температура (критично при недоносени), по-малко стрес, по-добър сън, по-добро невронно развитие, по-малко инфекции и по-бързо възстановяване – включително по-кратък болничен престой.
От юли 2025 г. до момента през отделението са преминали 53 бебенца, като всички вече са добре и радват родителите си.
Лазар отправя специална благодарност към доброволците и дарителите, а лекарите – по думите му – са благодарни, че вече разполагат и с тази възможност да помогнат.
2) „Капачки за бъдеще“: 200 000 кг пластмаса… и 5 МИЛИОНА опаковки
Лазар споделя, че инициативата #КапачкиЗаБъдеще отново е довела до рециклиране на над 200 000 кг пластмаса от капачки.
Но голямата изненада е друго: благодарение на съвместната кампания с LIDL, доброволците са предали в автоматите за обратен прием на опаковки близо 5 000 000 (пет милиона!) пластмасови бутилки и алуминиеви кенчета.
Според него инициативата на LIDL се доказва като един от най-ефективните модели за обратно оползотворяване и рециклиране, а финансовата подкрепа за „Капачки за бъдеще“ и други каузи е ценен бонус.
3) Дарения за болници: техника, която спасява животи
Сред най-конкретните резултати от кампаниите са даренията на животоспасяваща апаратура за болници в цялата страна. Лазар изброява:
- Враца – монитори и перфузори
- Монтана – родилно легло, хидравличен стречер, електрическо болнично легло
- Девин – педиатричен монитор, кардиограф и дефибрилатор
- Сатовча – носилка за линейката
- УМБАЛ „Александровска“ – три монитора за жизнени показатели и един дефибрилатор
Той подчертава и нещо „много важно“: включването в проекта на фондация „За Доброто“ за възстановяване на детското отделение в болницата в Дупница, където са поръчани специални детски креватчета.
Предстоят и нови дарения – за Шумен, Видин, Казанлък, Първомай, Силистра, Търговище, Габрово и отново Монтана – включително респиратори, неонатални апарати, фототерапевтични системи и специализирани монитори.
Лазар отбелязва, че всичко това се случва благодарение на капачките, опаковките, даренията, календарите и постоянството на хората, които не се отказват. А вече дарените кувьози, линейки и друга техника през годините продължават да помагат на лекарите да спасяват детски животи.
4) Помощ и извън болниците: обучение, спасители и техника за бедствия
Даренията през годината не се ограничават до здравеопазването. Лазар разказва, че е осигурена:
- нова лодка за обучителния център на ПБЗН в Монтана, където се обучават пожарникари и доброволци за спасяване по време на наводнения;
- специален монитор за жизнени показатели за пещерните спасители – устойчив на влага и удари, в подкрепа на екипи, които редовно участват в тежки спасителни мисии у нас и извън България.
5) Четири Toyota Hilux за пожари – и огън, спрян на метри от къщи
С помощта на дарители са осигурени четири пикапа Toyota Hilux със системи за пожарогасене, които през лятото са участвали в потушаването на полски и горски пожари.
Лазар посочва емблематичен момент край Трън – когато с помощта на един от автомобилите огънят е спрян в гората буквално на метри от две къщи в село Слишовци. За съжаление, част от къщите в с. Рани Луг и Слишовци не са имали този късмет и са пострадали – частично или сериозно.
6) След пожарите: инженерна оценка и реална помощ за възстановяване
След бедствието екипът отива на място с трима строителни инженери – инж. Куманов, инж. Маринов и инж. Драгунчев – които правят структурна оценка на пострадалите сгради. Къщите са разделени в три категории:
- такива, които могат да се възстановят;
- такива, които могат да се възстановят, но трябва първо да се укрепят с хоризонтални пояси;
- такива, които са толкова конструктивно компрометирани, че е по-безопасно да бъдат съборени.
Оценката е направена безвъзмездно за пострадалите.
След това е организирана дарителска кампания. Събрани са средства, изготвен е план, намерени са материали и бригада, която да даде по-ниска цена. Така са възстановени напълно пет покрива, а още две къщи са получили материали за ремонт – всичко това преди да започнат сериозните дъждове.
Лазар подчертава ролята на зам.-кметицата Светлана Валериева, която е била навсякъде с тях – свързвала ги е с хората, планирали са заедно и са преценявали къде помощта е най-ключова. „И успяхме“, пише той, добавяйки, че е трудно да се опише погледът на хората, които са били подкрепени.
7) Още действия: бедствия, боклукът в София и филмът „Великани“
Лазар разказва, че през годината екипите са участвали и:
- при наводненията в Елените – с отводняване и превоз на хора и пожарникари през залети терени с високопроходими автомобили;
- при кризата с боклука в София – още от първия ден, с извозване на стотици чували отпадъци, опаковани на място с други доброволци.
На критиките „това е работа на общината“ отговорът им е бил спокоен: да, така е – но докато институциите намерят решение, улиците, по които минават деца и възрастни хора, не трябва да бъдат зарити с боклук и да се превърнат в рискова среда.
Между всички тези действия е организирана и премиерата на филма „ВЕЛИКАНИ“ – в Зала 1 на НДК, с над 3000 души, последвана от прожекции в страната. Целта е със средствата от филма да бъдат осигурени автоматични дефибрилатори за всички държавни и общински средни училища. Вече има дарени на десет места, а предстои пристигането на още 150 броя – всеки от които да намери своето училище.
8) Протести, учения на НАТО и обучение в Брюксел
Лазар споделя, че екипи за първа долекарска помощ са били на място и при протестите в София и страната, където за съжаление е имало и сблъсъци. Помощ е оказана на хора, напръскани с лютив спрей, на такива с охлузвания, включително и на обгазен полицай – защото идеята е била една: да се помогне на всеки, който има нужда.
През есента екипи са участвали и в международно учение на НАТО за търсене и спасяване при земетресения, наводнения и бедствия, заедно с екипи от още 20 държави. Работили са по задачи за USAR (търсене и спасяване след земетресение) и RR (въжено спасяване), като след учението инструктор от спасителния екип на централата на НАТО отделя цял ден за частно обучение в София.
Няколко месеца по-късно идва покана и за обучение в централата на НАТО в Брюксел – два интензивни дни с реални задачи, включително спускане и транспортиране на носилки между сгради, вертикални изтегляния и работа с живи хора в носилката – знак за доверие към подготовката и дисциплината на екипа.
9) Обучение на доброволци и спасителни кучета
През 2025 г., по думите на Лазар, са помогнали на още 85 доброволци да се обучат в основи на пожарогасенето и спасителната дейност – ангажимент, който изисква време, усилия, тренировки и постоянство. Той отправя покана към хората, които могат да помагат – и на терен, и организационно, административно или маркетингово.
Паралелно продължава и групата за обучение на спасителни кучета за издирване на изчезнали хора, стартирала в края на 2024 г. с Георги Константивно. Първите три кучета покриват първи изпит към IRO (международна организация за спасителни кучета), а в края на 2025 г. започва втори випуск.
10) Имаше и тежки моменти… но и общност, която връща вярата
Не всичко е било победа. Помещението на клуба в Пловдив е разбито, а екипировка е открадната. Извършителите не са открити.
Но реакцията на хората е била толкова силна, че са събрани средства поне 10 пъти над стойността на откраднатото. Това дава възможност да се подобри техническата обезпеченост не само там, но и в други градове.
„Всяко зло за добро“, пише Лазар.
11) Провали, честност и един въпрос: „струва ли си?“
Лазар не пропуска и нещо рядко – признанието за провали.
Целта е била да бъдат обучени 50 000 ученици по първа долекарска помощ. Реално са обучени около 5000. Това далеч не е малко – особено сравнено с нула – но за него остава усещането, че може и трябва повече. Тази година той заявява намерение да го „настъпят здраво“.
Има и лична цена: грижата за себе си не е била добра, дори на моменти е била „доста зле“. Движението е било най-слабото от 2021 г. насам. А въпросът „струва ли си?“ остава честен и жив – защото когато виждаш резултатите, знаеш, че си струва, но когато си смазан психически и в поредната дупка, вече не си сигурен.
Финалът: благодарност
Постът завършва с благодарност към всички, които помагат – с време, усилия, капачки, опаковки в LIDL, с дарения, с подкрепа, с помещения от общини, с възможности за логистика и бази, и най-вече – с постоянство.
Лазар напомня една истина, която често забравяме:
Светът около нас се оформя от действията… и бездействията на всички ни.
Как да допринасяме?
В коментарите под поста следва важно уточнение – абонаментите за принос с дарение в лева вече са неактивни. Ако някой би искал да продължи да допринася с дарение, може да направи нов абонамент – в евро: https://buy.stripe.com/fZueVdgFi8yK0Jz2pX2Nq05
? Включете се с подкрепа.
Защото всяка тиха победа започва с един човек, който казва „да“.
