Новогодишната нощ в очакване на 2026 г. бе неочакван подарък за мен от Съдбата. По неведоми пътища се озовах в Лапландия, Рованиеми, където живее Дядо Коледа. От дете си мечтая за това. Не просто като екзотика. Има някакво необяснимо привличане (по-късно разбрах и какво). И не, че е толкова скъпо … и не че е толкова невъзможно, но логичният ми рационален мозък все поставяше бариери, като приоритизиране нещо друго!
Едно неочаквано обаждане малко преди рождения ми ден в дните преди празниците постави на масата – Last Minute оферта и краката ми се подкосиха, Сърцето ми полетя високо на Север и Рациото в мен поддаде! Казах „Да“ и целият свят около мен ме подкрепи!
Имах много кратко време за подготовка – не съм скиор, не съм планинар, нямам никакво know-how за сурови условия. Представях си ужасяващи ледени виелици, вихрушки със снежни кристалчета пробождащи директно в очите, ледени пързалки по улиците и всякакъв невъзможен апокалипсис. Съответно и слепешком налучквах за екипировка, която да и спаси живота ми в такива условия!
Разпитвах скиори, хора с някакъв опит в планината през зимата, попитах и в група за пътешествия, хора завърнали се от подобни условия! Наминах и през Декатлон, където очаквах някой консултант да ме води за ръка и да ми разкрие тайнствата от пещерата на Али Баба с екипировка за оцеляване … но уви, не се случи така! Беше толкова пълно с хора, че консултантите не смогваха! И аз повиках Неволята 🙂 Съвсем налучквайки – с доста предизвикателства се бях справила успешно!
Но … стига – до тук с въведението! Нека се пренесем на Летището и в движение ще споделям детайлите от моята Зимна приказка в Рованиеми, Лаппандия в дните от 28 декември 2025 г. до 3 януари 2026 г.
Екскурзия до Лапланция, Рованиеми за Нова Година (2025 г. – 2026.)
Екскурзията бе на Планет. Ние се включихме с Last Minute оферта, като за 6 дни и 5 нощувки – платихме около 2500 лв. – с включени полет в двете посоки, трансфери, 5 нощувки и закуски. Имахме опция и за вечери срещу още 500 лв., но избрахме да не се обвързваме с прибиране в хотела за вечеря, а да имаме свободата да хапваме наоколо.
Полетът до Лапландия, Рованиеми бе директен
Полетът до Лапландия бе директен – до Рованиеми. Градчето е малко, с население около 65 000 жители, но има свое малко летище. Летището е наистина малко и тези, които планират шопинг във времето до качване на самолета – да имат предвид, че има малко магазини основно със сувенири.
Хотел, настаняване
Тъй като офертата ни беше Last Minute, не сме имали избор на хотел – само един беше наличен – Santa Sport 4. Хотелът е в покрайнините на града – на 30-40 минути пеша от центъра.
Не е невъзможно разстоянието да се извърви пеша, дори при -33°C – зависи доколко обичате да излизате извън зоната си на комфорт и дали предизвикателствата Ви въодушевяват. Пътят е хубав и добре почистен, осветен, ако сте добре екипирани – ще Ви хареса.
Разбира се, важно е да сте добре облечени – в края споделям какъв беше моят ежедневен outfit – напълно достатъчно за тези условия и място.
С такси до центъра е около 17-18 евро. Използвали сме местните таксита – Meneva и Uber. Коректни са и не сме имали проблеми.
Базата в хотела е хубава, нова, спортна. Топло е, поддържа се температура в стаите 23°C, регулирана централно. Не може да се персонализира, в т.ч. и от гл.т. здраве и сигурност, защото влизайки от -33°C – би било неразумно да се озовете в твърде топла стая. Но се усеща топло. Леглата са комфортни, завивките топли, през терасата си проветрявате.
В банята бяха налични консумативи за душ (шампоан, балсам – хубави), също и течен сапун. Налични бяха и кърпи, а смяната им не е през определен интервал, а след като заявите през QR код. Това се отнася и за изхвърляне на боклука. Ние търпеливо изчаквахме да влезем в графика и се оказа, че такъв няма. Трябва да го поискаме.
В кухненския ъгъл – имахме мивка със съдомиялна, посуда, кана за вода и пакетирани напитки – чай, кафе, топъл шоколад, захар и сметана. Разбира се и телевизор и маса със столове. Макар и да бяхме двойка, бяхме настанени в стая с 4 легла и 2 гардероба, може и да е било по грешка, но бяхме късметлии да се ширим.
Закуската бе на блок маса с качествена храна, в т.ч. плодове, зеленчуци, яйца, колбаси, бекон, наденички, сладкиши, сок, чай, кафе, топъл шоколад, мляко, палачинки, местни храни и др. Всеки би открил какво да хапне с удоволствие.
Тъй като хотелът е база за подготовка за спортисти – има и плувен басейн, отделно по-малък с водна пързалка, както и други съоръжения за деца на закрито.
Около хотела има множество писти за ски бягане – осветени, игрище за подготовка и планина – баирче, на което ние се качвахме с удоволствие. На 800 метра има нещо, като „полянка“ с т.нар. observation tower, до която се качваха хора, за да гледат северното сияние. Всеки път, като сме се качвали – имаше запален огън с хора около него – в едно или две огнища, заслон.
Достъпът е много лесен с две пътеки, по които може да се достигне. Наистина е лесно за хора без никакъв опит. Нужни са само кураж и топли дрехи 🙂 Имаше дни, в които сме се качвали по няколко пъти. Като тържество над мързела и комфорта да си останеш на топличко 🙂 А и гледката от горе си заслужава. Рованиеми се вижда от високо като на длан. Огънят е магия, а хората около него … правят усещането неописуемо.
Имаше туристи, настанени в хотели в сърцето на града. Те, за разлика от нас, бяха постоянно в града, с достъп до магазини, заведения, тракции, градски транспорт … но за мен бе толкова важно да съм в подножието на това баирче и да мога да се качвам колкото пъти искам, че грам не съм страдала, че съм в покрайнините на града.
Ако обмисляте екскурзия и в кой хотел да отседнете – това са отличителните разлики през моя поглед 🙂
Селцето на Дядо Коледа – Santa Clаus Village
В първия ден от нашето северно приключение посетихме градчето или селцето на Дядо Коледа – Santa Clаus Village. Посещението бе планирано и организирано от Планет. Достигнахме до него с автобус. На място имахме време да разгледаме пощата, от която могат да се изпратят писма до любими хора, както и до нас самите в т.ч. и такива, които да получим на Коледа 2026 г.
Има магазини за сувенири – както в самата пощенска станция, така и в офиса на Дядо Коледа. На сувенирите, които се купуват от селцето е изрично отбелязано, че са от там. Видяхме това в последствие, като разглеждаме сувенирите в Рованиеми. Ако държите това да се вижда – изберете от там. Цените са високи, но и в Рованиеми не е евтино.
Офисът на Дядо Коледа е къщичката, в която можете лично да се срещнете с него, да се снимате и да получите подарък. При нас имаше планиран час за визита и след влизане чакахме около час, докато се доберем. За да получите подарък „изненада“ заплащате на гише преди да влезете, а след като поприказвате и Ви снимат – избирате дали да получите снимките на хартия или да ги изтеглите, разбира се – пак срещу заплащане.
А какъв точно беше подаръкът за мен вижте във видеото по-долу – Веси снима, след като се бяхме прибрали късно вечерта. Коментарът също е от нея.
Именно през Santa Claus Village минава и Полярния кръг. Има камера, която излъчва 24/7 live в YouTube. Можете да помахате от нея на познати, които гледат в момента, а аз направих и кратък запис.
Можете да получите и официален документ, че сте били там и сте преминали през полярния кръг. Според елфите в офиса на Дядо Коледа – всяко преминаване сваля години и мисля, че на нас вече ни личи 🙂
Santa Park (на закрито)
В близост до селцето на Дядо Коледа (Santa Claus Village) е Santa Park – нещо, като изкуствена пещера – т.е. на закрито, в която има магазини за сувенири, кафене, в което можете да декорирате коледни сладкиши, заведение за хранене, в което можете да гледате и спектакъл с елфи акробати, елф работилница за сувенири, магическо влакче – атракции за забавление.
Лов на Северното сияние с моторни шейни
Това беше най-предизвикателното приключение за нас. Облякохме се много топло и се отправихме към центъра, в който да ни екипират. На място получихме шлемове (каски) и връхни облекла, като гащеризони, които обаче не топлят, а само пазят от вятър. Бяхме инструктирани как да управляваме шейните и потеглихме.
На всяка шейна бяхме по двама един водач и втори, който се вози. Водачът имаше привилегията да топли ръцете си, тъй като имаше затопляне на местата, на които са ръцете. А този, който се вози – имаше привилегията да е комфортно и наистина удобно позиционирам и да се любува.
Тръгнахме по заледена река и бяхме предупредени, че ще има неравности – да сме спокойни и отпуснати. В самото начало – аз се возих отзад – не ми беше студено и се наслаждавах. Видяхме Северното сияние и спряхме да го снимаме – беше -34°C, усещаше се като -39°C (според приложението за време). Изваждайки ръцете си, за да снимам – замръзваха за секунди.
Водачът на шейната беше с очила, които се заскрежаваха, поради което беше шофирал без шлем и лицето пострада. Предложи да се сменим и да шофирам аз, което за мен беше предизвикателство, които исках да преживея. Страшничко беше, признавам си. Защото беше тъмно, караш в нищото! Аз бях без очила, но предпазното стъкло на шлема се заскрежаваше. Карах по стоповете на предната шейна без да виждам много, много наоколо. Хубавото беше затоплянето на ръцете и пристигането на място с къщичка с огън край нея. На огъня за нас имаше топъл чай, бисквитки и наденички. В къщата имаше печка.
Може би защото шофирах в описаните условия, адреналинът ме държеше и ръцете ми бяха добре затоплени – през цялото време бях навън, беше ми топло – и на тялото и на ръцете – без ръкавици. Не ми се тръгваше обратно, беше ми хубаво. Тържествувах над страха и разума – дали ще се справя. Возя не само себе, но и друг човек, условията са необичайни …
Но именно тези малки победи, че си надскочил личните бариери и задръжки са тихата радост, която ти дава криле да вярваш, че можеш, ако си позволиш да опиташ.
Имаше и опция да се карат шейни през деня, но не избрахме тази опция.
Разходка в зоопарка – Ranua
Не бяхме записали тази екскурзия през Планет и я букнахме през местно приложение. Платихме предния ден, уговорихме се в колко часа и от къде да ни вземат (хотела) и потеглихме с малък бус. В него бяхме аз и приятелката ми, двойка от UK и двойка от Сингапур. Говорихме си по пътя (около 80 км).
На място получихме билети (хартиени гривни) и възможност за 3 часа за разглеждане. Гидът ни препоръча да планираме – 2 часа за разходка в парка и 1 час след това на топло в кафенето на входа. В парка има различни маршрути и е хубаво предварително да ги разгледате, за да изберете какво да видите. Ако не го направите предварително, на място има брошури.
Повечето пътеки водят към полярните (бели) мечета – все пак всички искат да видят тях. Ние не проучихме маршрутите предварително и хванахме пътя в дясно към птиците. Почти нямаше какво да видим – повечето животни бяха прибрани, но стигнахме до мечетата и искрено им се порадвахме, след което по бързата процедура на топло.
Около час и половина навън бе достатъчен да позамръзнем. Можехме да направим втори тур в друга посока, но се отказахме. На входа на зоопарка има ресторанти за гладните, кафенета за жадните, магазини със сувенири и нещо неочаквано за нас – фирмен магазин на местната марка за шоколадови изделия – на много, ама много народни цени и си напазарувахме.
Нова Година в Дива Лапландия
За новогодишната вечер – избрахме „най-скъпата“ опция – да бъде с местните традиции с местна храна. Потеглихме извън града в нещо, като хижа. Води се хотел с ресторант, но не е от луксозните. Храната беше изумително вкусна – основно сьомга по различни рецепти, месо, картофи.
Нямаше софри … никакъв алкохол … Местния шаман ни подкани да хапваме и да излизаме, за да ни врачува в къщичка с огън на стотина метра в снега. Така и направихме. Предложиха ни топли връхни дрехи, подобни на онези за шейните, но тези и топлиха. Със запалени светлини бе маркиран пътя до шамана. Намерихме го лесно и се сгушихме вътре на топло край огъня.
Разказа ни, че традицията по гадаене е популярна на много места – подобна е на леенето на олово. В големи метални лъжици, поставя метална подкова, всеки си държи лъжицата над огъня, за да се разтопи метала, след което го изсипва в съд с вода. по формата на отливката – врачува каква ще е годината и не обещава на всеки едно и също.
В остатъка на вечерта излизахме да чакаме сиянието и влизахме на топло край огъня. Бяхме българи, италианци, австрийци, британци. Беше хубаво, беше весело. Имаше иглута от сняг – в тях също влизахме за тракция. За мен беше приказно и необичайно. Имаше недоволни, че няма софри, алкохол, музика – не очаквахме, но аз съм доволна!
И най-важното! Отново видяхме сиянието!
Ферма за елени и разходка в шейна с еленски впряг
Това приключение също бе от любимите ни. Мястото е приказно. Посрещна ни собственика на фермата, който очевидно много, ама много обича и работата си и елените.
Сподели, че е шаман и ни разказа месни легенди – многo увлекателно и артистично. Сподели за живота на елените, как се грижат за тях и т.н. Имахме възможност да ги храним, както и да се повозим в шейна.
За финал получих и свидетелство за правоуправление на шейна с еленски впряг 🙂
Времето в Рованиеми, Лапландия
Времето за мен беше наистина голяма изненада. Беше тихо, нямаше вятър, нямаше грам вятър. Снегът беше чист, бляскав, сякаш по него бяха разпилени милиони диаманти. Никъде не се пързаля. В градска среда е утъпкано, супер комфортно и приятно да се върви. В планината, в която се разхождахме нямаше преспи до коляно и ако се следва пътеката е утъпкано.
Условията са прекрасни навсякъде. Спокойно се придвижвахме пеша. Няма трафик. Шофьорите са спокойни, изчакват, има светофари, на които сме пресичали без драма. Градчето е малко, прекосява се бързо.
Облекло, екипировка, ботуши
Това, което ме спасяваше навсякъде, беше поларената бакалава. Благодарение на нея – навсякъде дишах топъл въздух и ми беше комфортно. За ръцете – ръкавици без пръсти. В тях мога да свия пръстите си и да ги топля.
Ползвах затоплители – в началото в ръкавиците слагах само по един затоплител за ръце. Но видях за затоплителите за крака топлят повече, а имат и лепки, и смених схемата.
В ръкавиците поставях по два затоплители за крак – един залепен от към дланта и втори на другата страна. Така ръцете ми влизаха в топъл сандвич. Отделно добавях и един затоплител за ръце – той не се лепи и може да се стисне. Така в ръкавиците ми бе винаги топло – часове наред.
За краката стриктно следвах инструкциите и слагах само по един затоплител. Обувки теми бяха от Декатлон – най-удобните и топли, които сум имала с два номера над моя. Обувах термо чорапи (от Лидл), чорапи от камилска вълна и ботушите.
Нагоре бях с термо клин от мерино и ски панталон с вълна. Беше ми топло. За торса – термо блуза с мерино и поларена блуза (от Лидл). Яке.
Това е! Беше ми топло и бих отишла пак! Вече имам идея какво да нося, как да съм облечена и какво бих искала да видя. Споделям всичко това, за да съм полезна с опита си за други, на които зимната приказка предстои 🙂
