Някои запознанства забравяме почти веднага. Други оставят трайна следа и се превръщат в приятелства, партньорства или възможности, които променят живота ни. Каква е тайната на хората, които умеят да създават истински взаимоотношения?
Случвало ли ви се е да се запознаете с човек, с когото разговаряте само няколко минути, но след това да имате усещането, че се познавате от години?
Разговорът върви естествено. Не се налага да търсите теми. Чувствате се спокойни, изслушани и разбрани.
А понякога се случва точно обратното.
Някой ви разказва подробно за себе си, за работата си, за успехите и постиженията си, но когато разговорът приключи, осъзнавате, че между вас не се е създала никаква истинска връзка.
Защо се получава така?
Отговорът невинаги се крие в харизмата, външния вид или красноречието.
Често той е свързан с нещо много по-просто — начина, по който караме другите хора да се чувстват в наше присъствие.
Именно върху това постави акцент адвокат Тодор Дончев по време на образователен момент пред бизнес общността BNI Успех.
В своето представяне той сподели десет практически принципа за успешно общуване и създаване на професионални контакти.
Макар да са насочени към нетуъркинг събитията, голяма част от тях са приложими далеч извън бизнеса — при нови запознанства, социални събития, професионални срещи и дори в ежедневните ни отношения.
Първото впечатление започва още преди първите думи
Представете си, че сте поканени на събитие, на което почти не познавате никого.
Пристигате, отваряте вратата и виждате зала, пълна с хора, които вече разговарят помежду си.
Някои се смеят, други обсъждат нещо оживено, трети са се събрали в малки групи.
Към кого да се приближите?
Как да започнете разговор?
Как да избегнете неудобното усещане, че се натрапвате?
Тодор Дончев предлага интересно решение: пристигнете по-рано и се дръжте като домакини, дори когато сте гости.
Когато сме сред първите пристигнали, обстановката е по-спокойна. Имаме време да се ориентираме и постепенно да се почувстваме част от нея.
А когато започнат да пристигат останалите гости, можем да бъдем хората, които ги посрещат с усмивка и поздрав.
Така вместо да търсим начин да се впишем в непозната среда, започваме да помагаме на другите да се почувстват добре.
Това е малка промяна в поведението, но може да направи голяма разлика в начина, по който преживяваме социалните ситуации.
Защо добрите слушатели често са по-интересни от добрите оратори?
Всички познаваме хора, които могат да говорят с часове.
Разказват истории, споделят мнения, обясняват, убеждават.
Но колко от тях наистина умеят да слушат?
Един от най-важните съвети на Тодор Дончев е да проявяваме искрен интерес към човека отсреща.
Той припомня добре познатата максима, че имаме две уши и една уста и е добре да ги използваме в съответната пропорция.
На практика това означава да не превръщаме всяко запознанство в сцена за собственото си представяне.
Вместо веднага да започнем да разказваме за себе си, можем да зададем няколко въпроса.
Какво ви вдъхновява?
Как започнахте да се занимавате с това?
Кое ви носи най-голямо удовлетворение?
Какво бихте искали да постигнете?
Това са въпроси, които дават възможност на човека да сподели повече от обичайните факти за своята професия или ежедневие.
И когато слушаме внимателно, често откриваме неочаквани общи интереси, преживявания и ценности.
Истинският интерес не може да бъде заменен с добре заучена техника на общуване.
Изкуството да задаваме въпроси, които отварят разговор
Има огромна разлика между въпросите:
„Харесва ли ви работата?“
и
„Какво ви накара да изберете тази професия?“
Първият допуска кратък отговор.
Вторият отваря възможност за история.
Тодор Дончев насочва вниманието към отворените въпроси — тези, които започват с „как“, „защо“, „какво“, „кога“ и насърчават събеседника да разкаже повече.
Разбира се, не е необходимо всеки разговор да прилича на интервю.
Важното е въпросите да бъдат естествени и да произтичат от искрено любопитство.
Понякога един добре зададен въпрос може да разкрие повече за човека, отколкото дълго формално представяне.
Хората помнят онези, които са им били полезни
Представете си следната ситуация.
На събитие се запознавате с човек, който търси специалист за свой проект.
Малко по-късно срещате друг, който работи точно в тази област.
Какво бихте направили?
Можете просто да продължите вечерта си.
Но можете и да запознаете двамата.
Това е един от принципите, върху които Тодор Дончев поставя специален акцент — да свързваме хората, когато виждаме възможност да бъдат полезни един на друг.
Не е необходимо непременно да получим нещо в замяна.
Понякога самото създаване на полезен контакт е достатъчно, за да оставим положително впечатление.
Има обаче една важна подробност.
Ако не познаваме добре човека, когото представяме, е коректно да го уточним.
Да запознаем двама души не е същото като да гарантираме за професионалните качества на единия пред другия.
Доверието се изгражда не само с добри намерения, но и с честност.
Малките обещания разкриват много за характера ни
„Ще ти изпратя тази статия.“
„Ще те свържа с един познат.“
„Ще ти се обадя следващата седмица.“
Колко често чуваме подобни обещания?
И колко често те остават неизпълнени?
В ежедневието понякога подценяваме значението на тези малки ангажименти.
Но за човека отсреща те могат да бъдат първият реален знак дали сме надеждни.
Тодор Дончев препоръчва да си водим записки след важните разговори, особено когато сме поели конкретен ангажимент.
Днес разполагаме с достатъчно дигитални инструменти, които могат да ни помогнат да запомним какво сме обещали.
Но технологията е само помощно средство.
Истинското значение има действието.
Защото доверието не възниква само от хубавите думи.
То се изгражда, когато думите и действията ни съвпадат.
Защо познатата компания понякога ни лишава от нови възможности?
На социални събития често инстинктивно търсим хората, които вече познаваме.
Това е напълно естествено.
Познатата компания ни дава спокойствие и сигурност.
Но понякога се превръща и в своеобразна защитна стена.
Когато сме заобиколени от няколко приятели и водим оживен разговор, останалите може да се поколебаят дали да се присъединят.
А ние самите можем да пропуснем възможността да се запознаем с интересни нови хора.
Затова Тодор Дончев препоръчва да не прекарваме цялото време сред познати, когато посещаваме събитие с цел създаване на нови контакти.
Това не означава да пренебрегваме приятелите си.
Означава да оставяме пространство и за новите запознанства.
Понякога е достатъчно да направим една крачка встрани от познатия кръг и да започнем разговор с човек, когото никога преди не сме срещали.
Не е необходимо да впечатляваме всички
Много хора се притесняват, когато трябва да се представят пред непознати.
Опитват се да кажат всичко важно за себе си за възможно най-кратко време.
Понякога това води до обратния резултат — прекалено много информация, сложни обяснения и объркано послание.
В своето представяне Тодор Дончев припомня идеята за т.нар. асансьорна реч — кратко и ясно представяне, което може да бъде направено за по-малко от минута.
Смисълът не е да разкажем цялата си биография.
А да помогнем на събеседника да разбере кои сме и с какво се занимаваме.
Това е полезен принцип и извън професионалните среди.
Не е необходимо да впечатляваме всеки човек, когото срещаме.
Много по-важно е да бъдем разбираеми, естествени и автентични.
Защо истинската връзка започва след запознанството?
Може би най-важният съвет на Тодор Дончев е свързан с това, което правим след края на събитието.
Запознанството само по себе си е начало.
Но ако никога повече не потърсим човека, ако не изпълним обещанията си и не продължим разговора, новата връзка вероятно ще остане мимолетна.
Понякога е достатъчно кратко съобщение.
„Беше ми приятно да се запознаем.“
„Благодаря за интересния разговор.“
„Ето информацията, която обещах да ви изпратя.“
Тези малки жестове показват внимание.
И могат да превърнат случайното запознанство в начало на приятелство, професионално сътрудничество или дългосрочно партньорство.
Разбира се, не всяка среща трябва да има продължение.
Но когато усетим взаимно желание за общуване, има смисъл да му дадем възможност да се развие.
Доверието е невидимата нишка между хората
В свят, в който комуникираме непрекъснато, понякога забравяме колко ценно е истинското човешко присъствие.
Можем да имаме хиляди контакти в социалните мрежи и въпреки това да изпитваме затруднение да изграждаме близки и смислени взаимоотношения.
Защото контактът и връзката не са едно и също.
Контактът е възможност.
Връзката е резултат от внимание, време, доверие и споделени преживявания.
Именно това е и едно от основните послания на философията Givers Gain® — „Даващите печелят“, която стои в основата на международната бизнес общност BNI.
Когато проявяваме интерес към другите, когато сме готови да помогнем и когато изпълняваме обещанията си, създаваме условия за по-смислени взаимоотношения.
А тези принципи са приложими не само в бизнеса.
Те имат значение в приятелството, семейството, професионалната среда и всяка ситуация, в която хората се срещат и общуват.
Какво всъщност ни прави запомнящи се?
Може би не е това колко впечатляващо сме говорили.
Не е колко постижения сме изброили.
Не е дори колко хора сме успели да срещнем.
Може би най-важното е дали сме накарали някого да се почувства видян, изслушан и разбран.
Дали сме проявили искрен интерес.
Дали сме били полезни.
И дали сме останали верни на думата си.
Защото понякога най-силното впечатление оставят не хората, които говорят най-много за себе си, а онези, които ни карат да се чувстваме значими.
И може би точно в това се крие тайната на хората, които печелят доверието ни още при първата среща.
Материалът е вдъхновен от образователния момент на адвокат Тодор Дончев пред членовете на бизнес общността BNI Успех, посветен на десет практически принципа за успешен нетуъркинг.
