Какво бихте могли да правите 71 часа, без да спирате?
Почти три денонощия, в които светът продължава обичайния си ритъм — хората заспиват и се събуждат, отиват на работа, прибират се при близките си. А един човек продължава да плува.
Теодор Цветков е този човек.
Ултраплувецът от Русе, познат като Тото, е преминавал през изпитания, които трудно можем да си представим: 71 часа непрекъснато плуване, 10 километра само с една ръка, ледени води на седемте континента. Зад постиженията му стоят години подготовка, дисциплина, подкрепата на екип и лични битки, които остават извън кадрите от финала.
На фестивала „Здравелетие“ Теодор разказа и за тях. За сутрините до басейна с насълзени очи. За тежкото възстановяване и страха, че всичко може да приключи. За хората, чиито истории му дават сили отново да продължи — деца с онкологични заболявания, жени с рак на гърдата, семейства, които се борят за още време заедно. Въпросите задава Ива Михайлова:
„Просто избрах да повярвам, да мечтая и да упорствам“, казва той.
Днес пред него стои нова цел: последната екстремна ледена миля в Мароко, с която да завърши Extreme Ice Sevens. А зад тази цел има място и за всеки от нас — чрез кампанията „Дари метър“.
В разговора с водещата Ива и публиката Теодор споделя как се изгражда постоянство, как се преминава през съмнението и защо най-голямата му мотивация остават хората и светът, който ще оставим след себе си.
Започваш да се занимаваш сериозно с плуване през 2017 г. Какво се случи тогава?
Тогава бях на около 23 години и можех да плувам като всеки обикновен човек — жабешката, кучешката, най-обикновените начини. Исках да направя нещо и да го обвържа с кауза.
Зад всяка моя инициатива стои благотворителна кауза. Исках чрез тези плувания да вдъхновявам младите, но и всички останали хора.
Вярвам, че възрастта не е определяща. Често казваме, че сме твърде млади, твърде стари, че нямаме пари или време. Но всички разполагаме с 24 часа. Ако погледнем екранното време на телефоните си, вероятно ще открием време и за други неща.
Защо избра екстремното плуване?
Исках да правя неща, които никой човек в света не е правил, за да привлека вниманието към каузите.
Участвал съм в инициативи за жени с рак на гърдата, деца с рак, деца с увреждания. Тези каузи ми дават енергията, страстта и искрата да продължавам.
Хората, които подкрепяме, се борят за живота си. Исках и аз да застана до тях и да се боря за тях.
Какво се случва в главата на човек през 71 часа непрекъснато плуване?
Общо не бях спал 85 часа. През тези 71 часа си отговорих на много въпроси, които съм си задавал през живота.
Но подготовката е много по-важна. В продължение на четири месеца си лягах около девет, заспивах към десет и ставах след четири. В пет вече бях на басейна.
Плувах до осем и половина–девет, след което отивах на работа. В обедната почивка плувах още два часа. После отново работа, а след нея — физическа активност, йога, бягане, подготовка и за психиката.
По време на самото плуване имах екип от 53 души. Но на тренировките бях сам. Стоял съм по половин час до басейна, с насълзени очи в четири сутринта, и съм се питал: „Какво, по дяволите, правя тук?“.
Кое е по-трудно — да накараш изтощеното тяло да продължи или да убедиш ума, че е възможно?
Мотивацията идва и си отива. Дисциплината според мен е най-важното.
Но най-трудно е да повярваш, че ти си човекът, който може да го направи.
Тук хората ще научат много за здравословния начин на живот и ще чуят какво аз мога да постигна. Искам обаче да си тръгнат с мисълта какво те могат да постигнат.
Не съм нещо по-специално от тях. Просто избрах да повярвам, да мечтая и да упорствам.
Когато плуваш за кауза, чувстваш ли допълнителна отговорност?
За мен е важно на тренировките да стигам до трудностите и провалите, за да мога, когато дойде моментът за каузата, да дам сто процента от себе си.
Хората, за които събираме средства, дават сто процента от себе си всеки ден. Всеки иска още веднъж да каже „Обичам те“, още веднъж да прегърне любимия си човек. Това ме кара да не се отказвам.
Има ли голямо предизвикателство, което още чака своя момент?
Имам списък с предизвикателства, които искам да осъществя през следващите години. Всяко е обвързано с кауза.
Най-големият ми проект е преплуването на Черно море по дължина — около 1150 километра, от Кобулети в Грузия до Варна. Той отпадна заради войната, но вярвам, че един ден ще се осъществи.
Какво би казал на човек, който иска да започне, но все отлага?
Живеем забързано и искаме всичко да стане веднага. Най-важно е да правим малки крачки. Краят може да изглежда много далеч, но именно те ни отвеждат до успеха.
Аз започнах в едно село, в 17-метров басейн. Удрях си пръстите в стената, но имах страстта.
Много пъти не ми се е ходело на тренировка. Важно е да повярваш в идеята, мечтата, целта. И да намериш хората, които да те подкрепят — лекар, рехабилитатор, екип.
Движението е грижа за здравето и за семейството ти, защото искаш да прекарваш повече време с близките си.
Кое плуване е най-специално за теб?
Всяко е уникално само по себе си. Най-трудното със сигурност беше 71-часовото.
На всеки от седемте континента е имало различни трудности и хубави моменти. Запознаваш се с хора, мирогледът ти се разширява и започваш да съдиш по-малко.
Не мога да избера само едно. Всяко ми е на сърце, защото каузите са смислени и ценни.
Къде срещна най-суровите условия?
Може би в Антарктида. Там плувах във вода под един градус.
Всеки е усещал как го болят пръстите от студа през зимата. Представете си това усещане по цялото тяло.
Имаше и друг риск — тюлен, за който има случаи на отнет човешки живот. След като излязохме, такъв тюлен се появи на мястото, където бяхме плували.
Бяхме с голям екип и експедицията беше добре организирана. При тези плувания никога не знаеш предварително дали условията ще позволят да влезеш във водата.
От самото начало ли планираше да завършиш екстремната версия на Ice Sevens?
Първоначалната ми идея беше да завърша Ice Sevens и каузата да достигне до повече държави. Не бях тръгнал с намерението да правя екстремната версия.
Но обстоятелствата се подреждаха така, че на различните континенти попадахме на екстремни условия. Понякога трябваше да се качваме на по-голяма надморска височина, за да намерим достатъчно студена вода.
Освен каузите, кое ти дава най-много сили?
Семейството ми и бъдещите поколения.
Искам да нося българския дух от предците си и да го предам нататък. Децата са една от най-големите ми мотивации.
Трябва да им оставим по-добър свят, повече причини да вярват в хората и смелост да мечтаят. Да бъдат по-добри хора от нас.
Това е силата, която ме кара да продължавам.
Колко време отнема възстановяването след подобно изпитание?
Зависи от плуването. След 71-часовото плуване ден или два по-късно влязох в болница. Бях три месеца на легло, имах тромб в крака. Общото възстановяване продължи между шест и осем месеца. Имах и калцификат в рамото.
Психически бях много зле и мислех, че всичко приключва. Но някак успях да се събера.
Междувременно бяха подобрили рекорда ми. Приятели ме попитаха защо не опитам да го върна. Тогава не можех да направя дори една лицева опора.
Запитах се какво все пак мога да направя и опитах с дясната ръка. Успях да подобря поставения рекорд с около час, със слабата си ръка.
Какво предстои за теб?
Първо, живот и здраве, да завърша това предизвикателство.
Предстои ми и плуване в Мъртво море за неговото опазване. Нивото му спада всяка година и ме поканиха да участвам. Там се плува със специални маски заради солената вода.
За следващата година обмислям световно първенство по ледено плуване. Искам да започна и Oceans Seven. Петър Стойчев ме подкрепя много. Сред проектите ми е и преплуването на Мраморно море.
Как избираш каузите си?
Каузите ме намират. Не знам как точно да го обясня — просто ме намират.
И накрая: море или басейн?
Море. Защото съм близо до природата.
Сам или в екип?
Зависи от ситуацията, но — екип.
Една дума, която те кара да продължаваш?
Мечти.
„Мечти.“ Така Теодор отговаря, когато го питат коя дума го кара да продължава.
Зад нея вече познаваме част от историята: ранното ставане, дългата подготовка, болката, възстановяването и хората, които подават ръка точно когато е най-трудно. Познаваме и убеждението му, че всяко голямо начинание започва с малки, последователни стъпки.
Предстоящото плуване в Мароко е следващото изпитание по този път. Кампанията „Дари метър“ ни дава възможност да помогнем то да се осъществи, като подкрепим разходите по експедицията и станем част от отбора му.
Един метър може да носи нашето име. Подкрепата ни може да му помогне да стигне до старта. А историята му може да даде на някого смелост за собственото начало.
Можете да подкрепите Теодор на https://teodortsvetkov.com/ — с дарение, с партньорство или като споделите неговата мисия.
