Телефонът е пълен с контакти. Съобщенията пристигат през целия ден. Познаваме хора от работа, от различни събития, от места, на които някога сме живели.
Но ако тази вечер ни стане трудно, на кого бихме се обадили?
Въпросът изглежда прост, докато не му дадем няколко секунди тишина.
Именно с него психологът Богоя Колев покани публиката на „Здравелетие“ да погледне към собствените си отношения. В участието си на 8 ноември 2026 г. той говори за принадлежността, подкрепата и преживяването да бъдеш приет — включително когато си притеснен, несигурен или още търсиш думите си.
Лекцията започна с такъв момент.
Да се покажеш и с притеснението си
Преди да излезе пред публиката, Богоя подготвя бележки. Те се размазват и губят част от предназначението си.
Той използва случилото се като въведение: понякога усилието да бъдем достатъчно подготвени може толкова да заеме вниманието ни, че да се отдалечим от самата среща.
Споделя и че зад привидното му спокойствие има притеснение.
Това признание създава близост още преди същинската тема. Пред хората стои човек, който говори въпреки вълнението си и му позволява да бъде видимо.
За Богоя желанието да бъдем приети е част от разбирането на това притеснение. Когато една среща има значение за нас, естествено започваме да се питаме как ще бъдем възприети.
Въпросът е дали можем да останем в контакта, без да изчакваме всяка несигурност да изчезне.
Принадлежността има лично значение
Богоя Колев се представя като психолог с предишен професионален опит в маркетинга и продажбите и като специализант към Българската школа по естествена психотерапия.
В разговора си с публиката разглежда принадлежността като преживяване, което ни свързва с нещо отвъд собствения вътрешен свят.
Чуждата перспектива може да промени начина, по който виждаме една ситуация. Споделеното преживяване може да ни помогне да разпознаем чувство, за което дотогава не сме намирали думи.
Понякога срещата ни дава и възможност да се видим по различен начин — през интереса, доверието или вниманието на друг човек.
Точно тези качества правят някои отношения толкова значими. Искаме отново да се чуем с определен човек, защото след разговора с него нещо в преживяването ни е станало по-ясно, по-леко или по-живо.
Можем да бъдем сред хора и пак да се чувстваме сами
В лекцията Богоя прави разграничение между самотата и социалната изолация.
Липсата на възможности за контакт и усещането за липса на близост могат да се срещнат, но не са едно и също преживяване.
Възможно е около нас да има много хора, а да не намираме място за онова, което действително ни занимава. Да разговаряме често, но да оставяме най-важното неизказано.
Богоя споделя и личен опит. След живот в различни градове стига до момент, в който усещането за самота участва в решението му да потърси нова среда и нови възможности за свързване.
Така темата получава конкретен човешки мащаб: къде има хора, с които бих искал да споделям живота си? Какво мога да направя, за да се приближа до тях?
Понякога отговорът изисква голяма промяна. Друг път започва с покана за среща.
Облекчението да откриеш, че и другите преживяват подобно нещо
Когато разказва за работата с групи, Богоя обръща внимание на един повтарящ се момент: човек чува чужда история и разпознава себе си в нея.
Онова, което е преживявал като странно или трудно за споделяне, се оказва познато и на други.
Тази среща не разрешава автоматично проблема. Но може да намали усещането, че сме единствените, които го имат.
Оттам се отваря място за по-различен вътрешен разговор. Вместо да се оценяваме единствено през затруднението, можем да го разгледаме като преживяване, което заслужава разбиране и подкрепа.
В лекцията това е една от най-топлите идеи: понякога близостта започва от обикновеното разпознаване — „И на мен ми се случва“.
Подкрепата присъства и в малките жестове
Богоя описва подкрепата през усещането, че не оставаш сам в онова, през което преминаваш.
Тя може да се прояви в голям разговор. Но има място и в дребните наблюдения: някой да забележи, че си уморен, да попита как си спал, да се поинтересува защо напоследък отсъстваш.
Тези жестове лесно се превръщат в даденост, когато ги получаваме редовно.
В участието си той напомня, че има хора, за които липсва именно това ежедневно присъствие — човек, който познава обичайното им състояние и забелязва промяната.
Тази перспектива насочва вниманието към отношенията, които вече имаме. Кога за последно се поинтересувахме от някого с готовност действително да чуем отговора?
Качеството на връзката има значение
Богоя отделя място и на отношенията, в които близостта е станала трудна.
Една връзка може да започне с доверие, а с времето в нея да се натрупат контрол, унижение, страх или постоянен конфликт.
Затова присъствието на друг човек само по себе си не е достатъчно, за да определим отношението като подкрепящо.
В лекцията той предлага въпрос за размисъл: как се променям в тази връзка? Имам ли пространство да бъда себе си, или постепенно се отдалечавам от собствените си потребности и усещания?
Това е покана да наблюдаваме повтарящото се преживяване. Какво можем да казваме спокойно? Как се посреща несъгласието ни? Има ли взаимност? Как се чувстваме след общуването?
Понякога тези въпроси отварят необходим разговор. Друг път показват нужда от граници или професионална подкрепа.
Една минута за човека, към когото можем да се обърнем
В практическата част Богоя кани желаещите да затворят очи и за кратко да насочат вниманието към тялото, опората на стола и дишането.
Изрично оставя възможност всеки да избере дали да участва.
След това идва въпросът:
„На кого мога да се обадя, когато ми е трудно?“
В него има едновременно благодарност и проверка на реалността.
Ако се появи лице, можем да си припомним какво означава този човек за нас. Може би има смисъл да му се обадим още преди да е настъпил трудният момент.
Ако не открием отговор веднага, това може да ни насочи към потребност, на която досега не сме дали достатъчно внимание.
Създаването на близост изисква време. Но може да започне с малки действия: участие в общност, споделено занимание, възстановяване на стар контакт или по-честно присъствие в отношенията, които вече имаме.
Срещата, за която все отлагаме
В дискусията след лекцията се появява и темата за технологиите.
Съобщенията и гласовите записи ни позволяват да поддържаме контакт през разстояния и натоварени графици. Въпросът, който Богоя поставя, е дали оставяме място и за срещи, в които можем да бъдем заедно по-пълно.
Разходка. Обяд. Разговор, който не трябва да приключи между две известия.
Тъкмо такива възможности създава и самото събитие. Хората слушат общи истории, задават въпроси и постепенно намират поводи да се заговорят помежду си.
За Богоя дори няколко нови познанства са значим резултат от тази среща.
Да направим място един за друг
От участието на Богоя Колев остава въпрос, който си струва да отнесем отвъд залата: кои отношения искаме да подхранваме?
Близостта често има нужда от конкретно време. От уговорка, която спазваме. От внимание, което не разделяме непрекъснато. От готовност да споделим нещо истинско и да чуем същото от другия.
Можем да започнем с човека, за когото се сетихме.
Да попитаме как е. Да предложим среща. Да кажем, че ни е важен.
И постепенно да изграждаме отношения, в които и двете страни знаят: има към кого да се обърна.
