Една чаша за отпускане след труден ден. Една за смелост преди разговор. Една, защото сме свършили толкова много и заслужаваме награда.
Понякога алкохолът получава място в ежедневието ни толкова естествено, че преставаме да забелязваме каква задача сме му възложили. Да прекъсне мислите. Да направи общуването по-лесно. Да създаде усещане, че работният ден най-после е приключил.
Именно към тази задача насочи вниманието клиничният психолог и психотерапевт Даниела Лазарова на „Здравелетие“, проведено на 7–8 ноември 2026 г. в София.
В панела „Избягване на рискови вещества“ тя постави въпрос, който често задава в практиката си:
„Какво ти дава?“
Той отваря разговор за причината човек да се връща към употребата — дори когато вече вижда цената ѝ.
Преди да видим загубите, има преживяна полза
Лазарова споделя, че работи във Военномедицинска академия от двадесет години, включително с хора, които имат проблеми с употребата на алкохол и други психоактивни вещества.
В нейния подход началото е опит да разбере какво получава конкретният човек от употребата.
За един това е временно успокоение. За друг — увереност в компания. За трети — начин да остане на разстояние от тъга, самота или напрежение.
Тази преживяна полза помага да разберем защо предупреждението „Вредно е“ понякога не води до промяна. Човек може да знае последствията и едновременно с това да разчита на алкохола за нещо, с което още няма друг начин да се справи.
Затова въпросът „Какво ти дава?“ е толкова съществен. Отговорът показва и каква подкрепа може да е необходима.
Когато наградата се превърне в очакван край на деня
Алкохолът присъства в много социални ритуали: празнуваме с него, посрещаме гости, отбелязваме успехи и се събираме след работа.
Лазарова обръща внимание и на мястото му като лична награда. Денят е бил тежък. Справили сме се с всичко. Вечерната чаша се появява като заслужена пауза.
Сам по себе си един такъв момент не поставя диагноза. Но може да си струва да забележим дали изборът остава свободен, или постепенно започваме да го очакваме като необходимост.
Какво се случва, ако тази вечер не пием? Имаме ли друг начин да приключим деня? Можем ли да се отпуснем, да общуваме или да понесем неприятното чувство без чашата?
Тези въпроси дават повече информация от обичайното сравнение с околните: „Всички около мен пият“.
Проблемът може да остане скрит зад успеха
Един от най-силните акценти в лекцията е разминаването между стереотипа за зависимостта и хората, които специалистът среща.
Според Лазарова сред тях има професионално успешни личности — хора, които работят, носят отговорност и поддържат привидно подреден живот.
Това може да затрудни разпознаването на проблема. Как да приемем, че нещо не е наред, когато продължаваме да изпълняваме задачите си?
Външното функциониране обаче не показва всичко. Важни са и усилието, с което го поддържаме, отношенията у дома, времето за възстановяване и степента, в която употребата започва да определя решенията ни.
Медицинската оценка на разстройството, свързано с употребата на алкохол, разглежда признаци като нарушен контрол, силно влечение и продължаване въпреки последствията. Професионалният успех сам по себе си не го изключва.
Краткото облекчение може да усложни напрежението
В лекцията Лазарова разглежда разликата между непосредственото преживяване и последствията във времето.
Временното отпускане може да бъде убедително. То се усеща веднага, докато цената понякога става видима по-късно.
Американският Национален институт по злоупотреба с алкохол и алкохолизъм — NIAAA — описва как алкохолът може привидно да намалява тревожността за кратко, а тежката употреба и повтарящите се периоди на абстиненция да я усилват. Тревожноподобни симптоми са възможни и след единичен епизод на обилно пиене.
Това не означава, че всяка тревожност след употреба е паническо разстройство. Значение имат историята на симптомите, количеството и моделът на употреба, както и психичното състояние преди нея.
Затова Лазарова насочва към разглеждане на целия процес: как се чувстваме преди чашата, непосредствено след нея и на следващия ден.
Да заспим по-лесно не означава да се възстановим по-добре
Сънят е друг пример за разликата между моментен ефект и общ резултат.
Когато сме уморени, но мислите продължават, сънливостта след употреба може да изглежда като решение.
Алкохолът обаче може да промени структурата на съня, включително REM фазата, и да влоши нарушенията на дишането по време на сън. Усещането за по-лесно заспиване не е достатъчно, за да определим нощта като възстановителна.
В контекста на „Здравелетие“ този акцент свързва темата за употребата с останалите стълбове на събитието. Навикът, чрез който търсим почивка, може да затруднява именно възстановяването, от което имаме нужда.
„Искам да спра“ и „не искам да се разделя с това“
В общата дискусия след лекциите Лазарова говори за противоречивата мотивация.
Човек може да вижда вредите и да иска промяна. Същевременно може да се страхува как ще се справя без познатото средство за отпускане или общуване.
Това колебание е важна част от терапевтичния разговор. Какво ще загубя, ако променя навика? Какво бих могъл да получа? От какво се страхувам? Какво вече съм опитвал?
Разбирането на тези въпроси позволява помощта да бъде по-конкретна.
За един човек първата трудност е вечерната самота. За друг — компанията, в която всяка среща е свързана с пиене. За трети — напрежението, което не спира след края на работния ден.
Една и съща кратка препоръка трудно може да отговори на всички тези ситуации.
Когато тялото вече е привикнало
Лазарова отделя внимание и на физическата зависимост и абстиненцията.
Тази част от темата има пряко практическо значение. След продължителна тежка употреба внезапното спиране може да предизвика опасна абстиненция, включително гърчове и тежки нарушения в състоянието. Затова прекратяването на употребата при съмнение за физическа зависимост трябва да бъде планирано с медицинска помощ.
Това е и причината личните истории за спиране да не се превръщат в универсални инструкции. Пътят на един човек може да вдъхнови друг, но безопасният подход зависи от конкретното му здраве и модел на употреба.
Близките също са част от историята
„Как да кажем на наш близък, че се тревожим за употребата му?“ — този въпрос от публиката пренася разговора към семейството.
Лазарова не предлага готова реплика, която непременно ще отвори вратата. Описва сложността на ситуацията и необходимостта понякога самите близки да потърсят професионална насока.
Те могат да бъдат уплашени, ядосани, изтощени или объркани. Да се колебаят между настояване, прикриване и надежда, че проблемът ще изчезне.
Подкрепата има нужда и от граници. Един близък човек не може сам да поеме цялата отговорност за чуждото възстановяване.
Разговорът със специалист може да помогне да се прецени как да се подходи, какво е безопасно и каква помощ е необходима за всички засегнати.
Промяната има повече от един път
Силата на лекцията е в опита да се види човекът зад поведението.
Когато попитаме какво му дава употребата, започваме да разбираме и какво трябва да намери място в процеса на възстановяване: умения за справяне, подходящо лечение, отношения, подкрепа и различни източници на удовлетворение.
Съществуват доказателствено подкрепени подходи, включително поведенческо лечение и медикаменти според индивидуалната оценка. NIAAA подчертава, че подобрение и възстановяване са възможни и че затрудненията по пътя не обезсмислят търсенето на помощ.
Това е важната надежда, която заслужава място в разговора.
Какво всъщност търсим в края на деня?
Въпросът на Даниела Лазарова остава и след края на панела.
Може би търсим спокойствие. Може би компания, увереност или разрешение най-после да спрем да изпълняваме задачи.
Да разпознаем тази потребност е начало. То позволява да говорим по-честно за себе си и да потърсим подходяща подкрепа, когато познатият начин започва да ни струва твърде много.
Първият разговор не изисква да сме решили всичко. Достатъчно е да можем да кажем: „Тревожа се за това, което се случва. Искам да го разбера.“
Понякога именно оттам започва промяната.
